Локалните кортикостероиди се отличават с мощно противовъзпалително и противосърбежно действие, като тяхната способност да потискат синтеза на провъзпалителни медиатори в тялото обуславя противовъзпалителния им ефект. Тези медикаменти се класифицират в четири основни групи според тяхната противовъзпалителна активност:
1. **Глюкортикостероиди със слабо действие:** Пример за този клас е хидрокортизон с концентрация от 0,1 до 1%.
2. **Глюкортикостероиди с умерено действие:** Тук влизат вещества като клобетазон (0,05%), флуметазон (0,02%), триамцинолон (0,1%).
3. **Глюкортикостероиди със силно действие:** Включват бетаметазон (0,1%), флуоцинолон (0,025%), метилпреднизолон (0,1%), мометазон (0,1%).
4. **Глюкортикостероиди с много силно действие:** Този клас включва клобетазол (0,05%).
Локалните кортикостероиди се използват успешно при различни дерматологични проблеми като атопичен дерматит, себореен дерматит, алергичен, контактен и иритативен дерматит, както и други кожни раздразнения. За тези заболявания се препоръчва използването на кортикостероиди със слабо или умерено действие.
Възможните нежелани реакции от използването на тези медикаменти включват атрофия на кожата, характеризираща се с изтъняване, поява на стрии, разширени кръвоносни съдове и склонност към екхимози. Продължителната употреба може да предизвика стероидна розацея, еритем, разширени кръвоносни съдове и други състояния. Също така, не се препоръчва при определени кожни проблеми и може да доведе до хиперпигментации и стероидно акне.